Разказът за Преображението на Христос, който започва тук, като цяло е подобен на разказа от Евангелието на Матей (Мат. 17:1-13), но има някои особености.
Изминали са шест или осем дни, изпълнени, без съмнение, с тъжни и тежки, но и с радостни мисли и чувства: тъжни, защото през тези дни Христос говорил за Своите страдания и смърт; тежки, защото Той не само разбил всички надежди за национално възраждане, но и обрисувал бъдещето на самите ученици в най-мрачни краски; и все пак тази тъга била смесена с радост поради смътното очакване на предсказаната духовна слава на новото царство, на което те щели да бъдат вестители. Малко по малко, в резултат на постоянното си общуване с Него, те все повече се убеждавали в духа на Неговото учение и постепенно осъзнавали как най-чистата радост и най-благородната слава произтичат от саможертвената любов, как в най-висш смисъл “по-блажено е да даваш, отколкото да получаваш”. Евангелистите мълчат за тези свети дни, за това какво всъщност се е случвало през това свещено време, така че можем само да предполагаме с благоговение.