Като цяло Марк предава успокояването на бурята в съгласие с Матей, но има някои особени уточнения. Той отбелязва, че Христос е спал “при кърмилото”, т.е. на възглавницата на кормчията. След това учениците се обърнали към Христос не с тон на молба, както е в Евангелието на Матей, а с тон на упрек (“Учителю”; в Матей – “Господи”). След това Господ заповядал на морето и упрекнал учениците в слабост на вярата им. Що се отнася до въпроса кой се е “уплашил” и е разсъждавал върху величието на Христос, можем да предположим, въз основа на горната забележка относно хората, които са плавали след Христос (ст. 36), че те, заедно с учениците, са научили за чудото, което Христос е извършил, и също са се удивлявали на чудотворната Му сила. Но самото чудо било предназначено преди всичко за Христовите ученици, които трябвало да бъдат сигурни, че техният Учител, Който щял да ги изпрати да проповядват Евангелието, винаги може да ги предпази от най-големите опасности.