(срв. Марк 14:65; Лука 22:63-64).
Това е отношение, което съществува и при други случаи към престъпници, “лишени от всички права”. Вярно е, че присъдата на Синедриона все още не е била официално потвърдена. Но по всичко личало, че съдиите няма да се откажат от решението си. Приема се, че осъденият няма право да се оплаква на никого и че тези, които издевателстват над него, не носят строга отговорност. Вътрешното чувство, чувството за срам, изискванията на съвестта се заглушават от грубостта и жестокостта на природния човек и той се превръща в нещо като хищен звяр, чужд на всякакво състрадание и милосърдие. А религиозната омраза винаги е по-силна от всеки друг вид омраза. Ето това била причината, поради която Христос сега бил подложен на поругание. Бил е заплют в лицето, за да изразят презрението си, удрян с юмруци (ἐκολάφισαν αὐτόν) и зашлевяван (ἐράπισαν – пропуснато в руския превод), т.е. бит по бузите с длани, но може би не само с длани, а и с тояги или камшици, пръти и снопове пръчки (ῥαππίζω също има това значение). Не е ясно дали членовете на Синедриона са участвали във всички тези издевателства. Но ако се съди по факта, че Матей 26:67 и Марк 14:65 са продължение на предходните стихове, в това няма нищо неправдоподобно.