Вместо “както е писано” е по-добре “както е написано” (καθώς γέγραπται); букв. “чрез когото”; вместо “по-добре би било” “по-добре беше” (καλόν ἦν). Целият стих в Матей и Марк (в гръцкия текст) е буквално еднакъв, с изключение на това, че в Марк присъства началното ὅτι. В Лука има и други изрази. Смисълът им във всички синоптици е, че ако предателят (отново без да се уточнява лицето) иска да постави в зависимост от себе си, от собствените си действия, преговори и сделки с юдейските управници предателството и свързаните с него страдания, то всъщност те не зависят от него. Синът Човешки е предаден, защото за това е “писано” в свещените книги, а написаното служи за израз на онова, което е предопределено в самия Божи Съвет. Не се посочва конкретно място в Писанието (срв. Лук. 24:26-27). Това, че Христос е трябвало да страда и да умре, и така да влезе в Своята слава, е посочено от всички свещени книги, от всички Писания на Стария Завет. Това би могло да накара някого да си помисли, че предателят е невинен, че е само неволно оръдие на Божия вечен Съвет. Но това не е така. Човешкият Син е предаден, както е писано за Него, но (δέ) горко на човека, който е оръдие (δἰ οὗ – чрез когото) на предателството.
Отците и учителите на Църквата обикновено тълкуват този израз единодушно. Ориген: “Той не е казал: “Горко на човека, който предава”, а: “чрез когото се предава” – показвайки, че той е предаден от друг, т.е. от дявола; самият Юда е бил изпълнител на това предателство”. Йоан Златоуст: “Но друг ще каже: ако е писано, че Христос ще пострада по този начин, защо е осъден Юда? Той е изпълнил това, което е написано. Не го е извършил с тази мисъл, а от злонамереност. Ако пренебрегнеш намеренията, ще освободиш от вина и дявола. Но не, не! И двамата са достойни за безбройни мъчения, макар и вселената да е спасена. Не коварството на Юда извърши нашето спасение, а мъдростта на Христос, който по чудесен начин обърна в наша полза чуждите злодеяния.” Евтимий Зигабен: “Някои казват, че (Юда) е невинен, защото е направил това, което е било предопределено. На такива хора ще кажем, че Юда е предал не защото това е било предопределено, а защото е предал и това е било предопределено, тъй като Бог предвижда всичко, което ще се случи.”
Изразът “добре щеше да бъде, ако този човек не беше се родил” (буквално) се обяснява като поговорка, често използвана от равините (срв. Йов.3:4-13, 10:18 и сл.) Тези думи не трябва да се разбират в строго логичен смисъл, а като популярно обозначение на върховно нещастие. Основната мисъл тук според Йероним е: multo melius est non subsistere quam male subsistere (по-добре е изобщо да не съществуваш, отколкото да съществуваш зле). Цялата тази поговорка носи семитски характер.