В стих 44 се повтаря казаното от стихове 37-39, но с големи съкращения. И праведните, и грешниците се оказват в неведение за това, което Царят казва. Ако грешниците някога Го бяха видели такъв, какъвто Той се представя, т.е. гладен, жаден и т.н., тогава – о, разбира се! – щяха да Му послужат. Но ако грешката или, по-добре казано, наивното и смирено невежество на праведните се тълкува в тяхна полза, то при грешниците е обратно.