(Срв. Лука 19:15 – изразите са съвсем различни.)
Ориген казва: “Забележете тук, че не робите отиват при господаря да отсъди и да получат това, което е достойно за делата им, а господарят идва при тях”. Господарят на робите е отишъл в чужда страна, без да даде на робите каквито и да било нареждания относно техните парични суми.
Това те трябвало да отгатнат сами, както е видно от притчата. Двама от тях разбрали, че ще им бъде поискан отчет, и постъпили благоразумно. Третият разсъждавал по различен начин. Изразът “дълго време” се разбира свързано с изразите, които казани преди това за внезапността и бързината на второто пришествие на Господ, и се казва, че това последното не трябва да се разбира в абсолютен смисъл. Non est absoluta celeritas adventus Domini (Bengel).
Някои смятат, че, строго погледнато, тук не се говори за всеобщия Страшен Съд, а за частния, когато Бог ще поиска сметка от всеки човек преди или по време на смъртта му. Разбира се, възможно е думите на Христос да се разбират и в този втори смисъл. Συναίρει λόγον – confert, vel componit rem seu causam. Руското предаване на този израз е точно, макар и не буквално.