Трябва да се отбележи, че от този стих нататък на помощ на изследователите на евангелския текст идва така нареченият Александрийски кодекс, който се отнася към V век. Той се съхранява в Британския музей. До този стих в този кодекс всички предишни глави от Евангелието на Матей са изгубени.
“Посред нощ” т.е. във време, когато сънят е особено дълбок. Чий е бил този вик? Това не е известно. Случаят изглежда толкова често срещан и естествен, че не е имало нужда да се уточнява. Може би, докато девойките са спели, е имало любители на всякакви процесии и церемонии, които отдалеч са започнали да викат при появата на младоженеца. Някои смятат, че викът е бил от самите девойки, които се събудили по-рано от другите и започнали да будят приятелките си.
Думата γέγονεν (в превод от руски език: “се раздаде”, на бълг. език “се чу”) е много картинна. Тя означава: викът се чу (започна, появи се) и не престана (минало свършено време), сякаш увиснал във въздуха. Именно това се случва по време на всевъзможните народни веселия. Може да се преведе и в сегашно време: “в полунощ се чува вик”.
Тренч и Морисън цитират английския писател Уорд, който описва сватбената церемония, на която е станал свидетел в Индия: “След два-три часа чакане, около полунощ най-накрая беше обявено: “Идва младоженецът, излезте да го посрещнете”. Всички участници в процесията запалили лампите си и забързано заели местата си в процесията, като някои от тях загубили лампите си и били неподготвени. Но вече било късно да ги възстановят и кавалкадата продължила напред”. Това, което се случва днес в Индия, със сигурност е било и в Палестина по времето на Христос.
Св. Йоан Златоуст използва думите “посред нощ”, за да посочи, че по това време ще бъде и Възкресението. “Той (Спасителят) казва това или съобразявайки се с притчата, или за да покаже, че Възкресението ще стане през нощта”. Блажени Йероним отива още по-далеч и посочва “юдейското предание”, според което “Христос ще дойде в полунощ, както беше в Египет, когато се извършваше Пасхата и дойде ангелът-губител, и Господ премина над скиниите, и с кръвта на агнето се осветиха праговете на вратите на домовете ни (Изх. 12). Оттук, струва ми се, е останало апостолското предание, че на бдението в деня на Пасха не е позволено да се разпуска преди полунощ народът, очакващ идването на Христос”.
Това мнение е подложено на критика, като се казва, че е по-вероятно Христос да дойде за съд сутрин, защото Той е pater lucis – Отец на светлините. Изглежда, че нито едно от тези мнения няма ясни основания. Полунощ просто показва време на покой и дълбок сън, за да се открои по-ясно внезапността на пристигането на младоженеца (срв. Мат. 24:37). По кое време ще се случи идването на Христос не се споменава и не се обяснява. Всичко тук има символично значение и служи единствено за пояснението, че идването на Христос ще бъде неочаквано.