За изцелението на прокажения вижте Мат. 8:1 – 4. Тук обаче евангелист Марк прави някои допълнения. Jой ни съобщава, че след като излекувал прокажения, Господ му се разгневил (ἐμβριμησάμενος; в руския превод е неточно – “погледнал го строго”) и го изгонил (ἐξέβαλεν; в руския превод – “изпратил го”). Гневът на Христос се обяснява с факта, че прокаженият с приближаването си до Христос, който бил заобиколен от хора, нарушава Мойсеевия закон, който забранява на прокажените да влизат в “стана” на Израил (Лев. 13:46). След това евангелист Марк добавя, че изцеленият човек не спазил забраната на Христос и разпространил навсякъде вестта за извършеното над него чудо, така че Христос бил последван от голям брой хора, които не искали Той да поучава за Божието царство, а само да извършва чудеса, и които очаквали Христос да се обяви за Месия, когото по онова време очаквали. Дори в пусти места, отбелязва Марк, Христос не намирал покой и при Него идвали множество хора.
Изразът в стих 45 “излезе”, използван за прокажения, може да означава, че след като е бил изцелен, той е отишъл в дома си, където преди това не му е било позволено да ходи, и след като е прекарал известно време там, е отишъл да разкаже за чудото, извършено над него.