Изобразяването на Христовото пришествие и на Страшния съд завършва в предходния стих, а от стих 32 се предлагат увещания с по-практичен характер; и тази реч продължава през цялата 25 глава. Смокинята тук служи само като “притча”; думата тук се разглежда като равностойна на думата “пример” (παράδειγμα). Смокинята е била основна част от местната култура много преди евреите да завладеят Палестина. Липсата на реколта от смокините свидетелствала за народно бедствие.
Какво означава в руския превод “клоните й станат меки”, е трудно да се разбере. В оригинала е “издънката… нежна” (κλάδος… ἁπαλός) се отнася до поникването на пъпките и младите издънки. Това се случва преди настъпването на горещите пролетни и летни дни. По напъпването на дърветата съдим за настъпването на топлите дни и приближаването на лятото. Мисълта на разглеждания стих е обяснена по следния начин.