Който е чел историята на юдейската война на Йосиф Флавий, може да се убеди, че всичко това е станало преди разрушаването на Йерусалим. Император Веспасиан не обсажда Йерусалим веднага, а първо потушава съпротивата на галилеяните. Така започнали в Палестина войните и слуховете за война. С тях след мирната епоха на Август бил пълен и целият свят по онова време. Тацит свидетелства за това в началото на своята „История“ (Historia, I, 2). През 38 г. сл. Хр. в Александрия избухва бунт, който дава повод за оплаквания на евреите срещу Флак и за отстраняването му; по същото време в Селевкия пак по време на бунт са избити повече от 50 000 евреи. Силен бунт имало и в Ямния, близо до Йопия. Теофилакт свързва думите на Христос с “военните действия на римляните край Йерусалим”. Това е първото значение на Христовите думи. Второто е, че “войните и военните слухове” са били силен подтик за хората да приемат Христос. А третият смисъл е особеното развитие на войните и военните слухове преди страшния съд и края на света.
„Не се смущавайте“ (в руски превод: не ужасайтесь). Срв. 2 Сол. 2:2.
“Всичко това” – πάντα ταῦτα – не се среща в най-добрите ръкописи. Затова преводът трябва да бъде следният: “ето, не се плашете, защото така трябва да бъде.” В Марк е буквално сходно с Матей (но без γάρ и допълнително ἐστίν), а в Лука е добавено ταῦτα (но без πάντα). Войните и военните слухове сами по себе си не трябва да дават основание на учениците да мислят, че с тях идва краят (на Йерусалим, на царствата, на света).