Същата идея, но с напълно различни изрази, се повтаря по-нататък при Матей (стихове 23-26) и в паралели при Марк (Марк 13:21-22) и Лука (Лука 17:23); при последния – в друга връзка. Въпросът за съответствието на Христовите думи с историческата действителност е повдигнат още от Ориген, който казва, че по времето на апостолите малцина са се наричали християни, с изключение на самарянина Доситей, поради което (неговите последователи) се наричат доситейци; а също и Симон, за когото се разказва в Деянията на апостолите, че се провъзгласил за велика Божия сила (qui se virtutem esse Dei magnam pronunciabat). Освен тях, доколкото Ориген знае, не е имало (лъжехристи) нито преди, нито след това. Теофилакт говори за същите лица като Ориген, но Евтимий Зигабен добавя Менандър “и други”. Йероним говори само за Симон Влъхва; по-късните екзегети – също за Тевда и за един неизвестен египтянин, за когото съобщават Йосиф Флавий (“Юдейска война”) и Лука (Деян. 21:38).
За да обясним защо има толкова малко сведения за хората, които са си присвоили името Месия, нека кажем, че тези хора – ψευδόχριστοι – винаги са били твърде микроскопични, за да оставят след себе си дълбоки следи в историята. Несъмнено има много лица (например сред хлистите, руска секта на “бичуващите се” от средата на XVII век), които наричат себе си “Христос” и “Божия майка”, но всеки, който не е запознат с историята на хлистите, би се затруднил да назове конкретните имена на тези, които са приели такава титла.
Същото би могло да се случи и в периода между смъртта на Христос и времето на разрушаването на Йерусалим. Месианското очакване, силно развито по онова време и дало началото на цяла месианска литература, не би могло да бъде само теоретично, а със сигурност е било изразено практически, макар че не можем да назовем точно имената на лицата, приели названието Месия. Много е вероятно примерите с Тевда и египтянина да не са били единствените, както обикновено се случва. Що се отнася до съществуването на фалшиви месии след разрушаването на Йерусалим, те са били многобройни, съществуват, както казахме по-горе, и в момента, и несъмнено ще се появят в голям брой преди последната световна катастрофа, последвана от пълното обновяване на сегашния греховен свят.
Думата “съблазнят” в руския превод е също толкова неточна, колкото и в стих 4.