Посочва се още една характеристика на фарисейството, която няма особено тясна външна връзка с останалите характеристики. Не е трудно да се забележи, че изобличенията се засилват все повече и повече до стих 33, където е сякаш заключението на всички предишни характеристики и най-силното изобличение.
„Които казвате“ (οἱ λέγοντες) показва, че фарисеите обикновено или даже постоянно са учили по този начин. Хората, които са изгубили духа и смисъла на религията, винаги се впускат в дреболии и разсъждават по такива теми, които са без значение, и постоянно допускат логически и всякакви други грешки, въртейки се в тясната и затворена област на празните разсъждения.
Може да се водят дълги и сериозни дискусии за клетвата в храма или в златото на храма. Но Христос изобличава цялата им празнота, като спори ad hoc за конкретния случай, за който става дума, и без да обяснява висшия принцип, който би бил напълно непонятен както за книжниците и фарисеите, така и за учениците и народа. От гледна точка на последните клетвата като цяло е осъдителна, а клетвата нито в храма, нито в златото на храма би трябвало да е допустима. Но ако оставим настрана този висш принцип и разсъждаваме, оставайки единствено в сферата на фарисейското мислене, дори тогава учението на фарисеите е не само погрешно, но и смешно. Това е обяснено в следващия стих.
С думата “задължава се” е преведена гръцката ὀφείλει. Преводът е неточен, защото оригиналът не изразява мисълта за вина. В славянската Библия е по-точно: “е длъжен”, т.е. длъжен е да изпълни клетвата си (във Вулгата – debet).