Повтаряне на мислите, изразени в Мат.6:1, 5, 16, с промяна само на примера. Нищо не се прави със сърдечно разположение, напротив, “всичко” се прави за показ, заради старшинство, отличие, спечелване на репутация и слава, особено в очите на невежите и обикновените хора, и в крайна сметка за печалба и религиозна експлоатация.
“Хранилища”, на гръцки “филактерии”, в Стария Завет “тотафот”, при равините “тефиллин”, от “тефила” – молитва, се използват от евреите и до днес въз основа на Изход 13:9, 16; Второзаконие 6:8, 11:18. Всеки евреин е длъжен да носи две филактерии – една на темето и една на лявата ръка, като ги свързва с ремъци по време на сутрешната молитва (освен в съботите и празничните дни). Те са изработени от пергамент под формата на малка кутийка, в която е поставен малък свитък с откъси от Изход 13:1-16; Второзаконие 6:4-9, 11:13-21. Филактерията, носена на темето, имала тази особеност, че кутията била разделена на четири части, в които се поставяли четири малки свитъка с гореспоменатите молитви. Както обикновено се случва, зилотите правели своите филактерии по-големи от тези на другите, за да покажат и тук мнимото си благочестие.
“Филактерия” е неточен превод на гръцки език на еврейското “тефиллин” – молитва. Евтимий Зигабен извежда “филактерия” от φυλάττειν (пазя) и ῥεσθαι (избавям от опасност, пазя, съхранявам, защитавам). Φυλακτήριον всъщност означава стражеви пост, укрепление, кула, а в преносен смисъл – охрана, амулет.
Думата “разширяват” се отнася може би за ремъците, с които са били завързвани филактериите, но може би и за самите калъфи или кутии, както смята Цан. Към същата категория спадат и ресните на “талифа” – специална бяла дреха, която има формата на продълговат четириъгълен шал с кръгъл процеп в средата за главата. Ресните се изработват от бели и сини конци и се наричат “цицит” на иврит и κράσπεδα на гръцки.
Талифът с ресните се носи от евреите и сега (само от мъже, както филактериите) в изпълнение на Числа 15:37 и следващите; Втор. 22:12. “Фарисеите правеха така – казва Теофилакт, – защото това било предписано в закона”. Предписано е било, за да може, виждайки това, юдеите да не отстъпват от Божиите заповеди. Но Бог не е искал такова буквално изпълнение – не, да имаш хранилища е означавало да изпълняваш заповедите”. “Тъй като юдеите – казва свети Йоан Златоуст – често забравяли Божиите благодеяния, Бог им заповядал да пишат на специални листа Неговите чудеса и да връзват тези листа на ръцете си …. Бог им заповядал като на малки деца да правят това, което мнозина правят, за да избегнат забравата, връзвайки лен или конец около пръста си”.
В recepta е пропуснато гръцкото γάρ, което се доказва много лесно. Втората половина на стиха служи като едно от доказателствата за щеславието и суетата на фарисеите, които желаели да бъдат видени от хората. Това е особен вид религиозна публичност, показваща придобиването и усвояването на религиозна праведност и благочестие.