Някои са смятали, че тук Христос опровергава мнението на фарисеите, които твърдели, че Месията е Син Давидов. Но целият контекст е против подобно тълкуване. По-вероятно е да се предположи, че въпросът на Христос е продиктуван от слуховете, разпространявани от враговете Му, че Той не е Давидов син и следователно не е Месията, за какъвто Го признават учениците Му и народът. Ако това е така, въпросът на Христос става ясен. Ако Той не е Давидов син и не е Месия, тогава за кого говори Давид, когато нарича сина си Господ?
Истинският отговор не им идвал наум. Той би могъл да бъде следният. Месията е Син Давидов по Своя човешки произход, но като Син Божи, произхождащ вечно от Отца, Той е издигнат както над Давид, така и над цялото човечество, и затова Давид правилно Го нарича свой Господ. Но такава двойна връзка на Месията с великия еврейски цар и същевременно вярна оценка на достойнството и служението на Месията не е била позната в богословието на равините.