В Стария Завет има места, които съдържат по-ясно учение за възкресението от Христовия цитат от Изход 3:6 (срв. Йов 19:25; Ис. 26:19, 66:14; Езек. 37:1-14; Дан. 12:12; 2Мак. 7:9, 12, 14 и др.). Защо Спасителят не се позовава на тези по-ясни пасажи, а предпочита не толкова ясния Изх.3:6? Като обяснява това, Йероним предполага, че те (садукеите) са приемали само книгите на Мойсей, отхвърляйки пророчествата. Следователно е било неразумно да се заемат доказателства от такива източници, чийто авторитет садукеите не са признавали. Най-новите екзегети обаче признават, че садукеите не са отхвърляли пророците, но че са смятали за канонични в собствен смисъл само Петокнижието. Ако това е така, съвсем ясно е защо Спасителят се е позовал на Мойсеевото Петокнижие, за да докаже възкресението. Той избрал цитат (Изх. 3:6), който, разбира се, бил добре познат на садукеите, но който те не разбирали.
Думите “Бог не е Бог на мъртвите, а на живите” не са заимствани от Изход 3:6, а са собственото тълкувание на Спасителя на думите от закона. В Лука еврейският цитат е предаден в перифраза (със собствени думи), в Матей и Марк е даден самият текст, но с леки отклонения както от еврейския, така и от превода на Седемдесетте. Смисълът на Христовите думи е съвсем ясен. Ако в Мойсеевия закон се казва, че Бог се нарича Бог на хората, които преди това са били живи, а после са умрели, това означава, че те все още са живи, защото истинският и жив Бог не може да бъде Бог на мъртви и несъществуващи хора.
По този начин истината за задгробния живот и продължаващото съществуване на хората се основава на признаването на истината за битието на Бога като жив и вечен. Само онзи отрича безсмъртието на човека, който отрича съществуването на Бога. Срещу цитата от закона (стих 24) Спасителят привежда друг цитат от същия закон и с това оръжие опровергава Своите врагове.