Отхвърляйки възкресението (срв. Деян. 23:8), садукеите се опитвали да потвърдят учението си, като се позовавали на Мойсеевото постановление за така наречения „левиратен” брак (от латинската дума “levir” – зет), изложено във Второзаконие (Втор. 25:5-10).
Всички синоптици имат в началото на стиха повторение на думата λέγοντες (Марк – οἵτινες λέγουσιν; Лука – ἀντιλέγοντες) от предходния стих. Цитатът не е сходен по израз във всички синоптици, като се отклонява както от еврейския текст, така и от превода на Седемдесетте. Мисълта на еврейския текст садукеите изразяват тук много кратко и със свои думи. Този закон бил ясен и се прилагал на практика. Според него, ако някой умре, оставяйки съпруга, от която няма деца, съпругата му трябва да се омъжи за неговия брат (така е в Седемдесетте и в Евангелията, но на иврит – за девера, което, разбира се, е едно и също нещо; разликата е само в израза) и да му възстанови рода. Ἐπιγαμβρεύειν е техническата дума за левиратен брак. Тя се среща в Новия Завет само тук, в Матей. В Лев.18:16, 20:21 бракът с вдовицата на починал брат е забранен. Но във Второзаконие 25:5-10 са посочени някои случаи, в които се допускат изключения.