Когато гостите се събрали, царят не бил в двореца. Той влиза едва когато пиршеството вече е започнало. Контрастът между изразите “зли и добри” и “насядалите” (букв. възлегналите) на пира, т.е. гостите, които са били допуснати до царския пир в двореца, несъмнено е нарочен и много тънък. Макар че гостите са “и лоши, и добри”, те са били удостоени с царска покана и сега са се разположили на пиршеството в сватбените си дрехи. Злите и порочните тук се превръщат в почетни гости бързо и с някаква чудодейна сила. Смисълът, разбира се, е, че евангелското послание, прието от лошите и добрите, бързо ги преобразява. Но погледът на царя се помрачава при вида на един човек, който седял на пиршеството не пременен, а в раздърпани, мръсни, “небрачни” дрехи, в дрипи. Виновен ли е бил човекът, ако е дошъл на празника направо от улицата, така да се каже, и ако не е имал средства да си купи дрехи? Въпросът се решава много просто чрез факта, че всеки, който идва на пиршеството, подготвено от Небесния цар, може да си вземе в приемната на царския дворец каквито дрехи пожелае и така да се яви по подобаващ начин на сватбеното пиршество на Агнеца.
Това несъмнено се подразбира в притчата. Нашата църковна песен: “Виждам Твоя чертог, Спасителю мой, украсен, а нямам дрехи, за да вляза в него”, изразява, от една страна, най-дълбокото смирение на християнина, а от друга – молба, отправена към Бога да даде прилична дреха в духовен смисъл: “Просвети дрехата на душата ми, Светодавче, и ме спаси”. Следователно всичко, което се изисква от грешника, е желанието му да се сдобие с дрехите, които със сигурност ще му бъдат дадени, и то безплатно. Човекът, който не е бил в сватбените си дрехи, очевидно не е пожелал да се възползва от това царско благоволение и, без да се срамува нито от царя, нито от гостите, се е появил на пира в дрипите си. Стихове 11-14 имат пряка връзка с пророчеството от Соф. 1:7-8. Робът, който се появил на пира не в сватбената си дреха, не е Юда, а изобщо плътският човек от Стария Завет (вж. Рим. 13:14; Гал. 3:27; Еф. 4:24; Кол. 3:12). Йероним тълкува израза “а той мълчеше” по следния начин: “В онова време няма да има място за покаяние и способност за оправдание, когато всички Ангели и самият свят ще свидетелстват за греховете”.