В древните тълкувания на притчата у отците и църковните писатели откриваме, първо, изобилие от общи места, и второ, алегорични мнения, и това е разбираемо, защото още от първите стихове на притчата става ясно, че в нея се говори за духовни теми. Древните коментатори я поставят в тясна връзка с притчата за нечестивите лозари.
“Виждате ли – казва Йоан Златоуст, – каква разлика между сина и слугите има както в предишната притча, така и в тази? Виждате ли голямата прилика и в същото време голямата разлика на тази и другата притча? И тази притча показва дълготърпението на Бога и Неговата голяма грижа, както и нечестието и неблагодарността на юдеите. Тази притча обаче съдържа нещо повече от първата: тя предвещава отпадането на юдеите и призоваването на езичниците, а освен това показва правилния начин на живот и наказанието, което очаква нехайните”. Теофилакт казва, че тук “младоженецът е Христос, а невестата е Църквата и всяка душа”.