Припомнянето на историческото служение и дейност на Йоан е свързано със стих 24 и сякаш допълва мислите, изложени след този стих. Под “път на праведността” тук трябва да се разбира образ, път, обичай, метод.
„Не му повярвахте“ – не повярвали на това, което казвал и проповядвал. “Господ прилага отговора на началниците към собственото им поведение посредством противопоставянето. Те казвали, че волята на бащата е изпълнена от сина, който отначало не искал да отиде, но после отишъл на лозето. Но Кръстителят дошъл като проповедник на праведността, призовавайки хората да отидат на Божието лозе по пътя на покаянието, а те не се вслушали в проповедта му.
В това отношение те приличали на първия син от притчата, който казал: “Няма да отида”. Но за разлика от него, те не се покаяли след това и не се подчинили на призива на Кръстителя. От друга страна, митарите и блудниците също приличали на първия син, но са променили мнението си, когато Йоан е проповядвал и са се подчинили на призива му. Така митарите и блудниците изпреварват другите в Божието царство.
Смисълът на втората част на въпросния стих изглежда е: Но вие, като видяхте всичко това, не пожелахте да повярвате на Йоан, след като митарите и блудниците повярваха. Теофилакт казва в своето тълкувание: “И в днешно време мнозина дават обет на Бога и на Отца да станат монаси или свещеници, но след като дадат обет, не спазват усърдие, а други не са дали обет за монашески или свещенически живот, но водят живот като монаси или свещеници, така че послушни чеда се оказват те, защото изпълняват волята на Отца, въпреки че не са обещали нищо”.