Когато Йоан проповядва и кръщава, властите изпращат свещеници и левити, за да го разпитат кой е той (Йоан 1:19 и по-нататък). Това по същество се свеждало до въпроса с каква власт прави това и кой му е дал тази власт. Отговорът на Йоан, разбира се, е бил известен на юдеите. Той бил даден не толкова с думи, колкото на дело. Светият живот на Йоан и изобщо цялата му дейност свидетелстват, че той е изпратен от Бога. Но този Божий пратеник свидетелствал за Иисус Христос като за Божия Агнец, “Който взима греха на света” (Йоан 1:29). От това става ясно с каква власт Христос “върши това” и кой Му е дал тази власт: тя е получена не от хора, не от първосвещеници, книжници, старейшини, а от Самия Бог. Затова въпросът на Христос, зададен под тази форма, поставил началниците на храма в затруднение. Обстоятелството, че те διελογίζοντο παρ´ αὐτοῖς – “разсъждаваха помежду си”, показва, че не са отговорили веднага на Христовия въпрос. Те се приближили до Него, докато Той поучавал, и публично Му задали въпроса за властта. Той, от своя страна, също им задал въпроса публично. След това те се отдръпнали от Него и започнали да се съвещават, точно както различните политически партии се съвещават помежду си. Нищо от това не би било необходимо, ако Спасителят не бил заобиколен от хора. По време на срещата им Спасителят, както трябва да предположим, продължил да говори на народа. Темата на съвещанието на началниците бил въпросът: “Кръщението на Йоан от небето ли беше?” Под кръщение тук се разбира цялата му дейност и пратеничество. Тук те са наречени с основната характеристика на неговата дейност и проповед – кръщението.