(вж. Марк 11:20-21).
Това събитие е отнесено към третия ден от еврейската седмица (по нашему вторник) и очевидно не без основание. Евангелист Марк, след като е разказал за изгонването на търговците от храма и за това, че книжниците и първосвещениците са търсили начини да погубят Христос (Марк 11:15-18), добавя: „А когато се стъмни, Той излезе вън от града.“ Разказът на Марк по същество съвпада с този на Лука (Лука 19:45-48). След това Марк отбелязва: “на сутринта” (πρωΐ, т.е. много рано), “когато минаваха, (учениците) видяха, че смокинята беше изсъхнала от корен” (Марк 11:20).
Този и следващите стихове на Марк съвпадат с тези и следващите стихове на Матей. Въз основа на това с голяма вероятност можем да предположим, че събитията, за които се разказва тук, са се случили не в деня, в който смоковницата е била прокълната, а на следващия, и в този смисъл трябва да се тълкува изразът на Матей “веднага” (παραχρῆμα). Въпреки че думата показва внезапност и бързина, все пак от никъде не личи учениците да са забелязали, че смокинята е започнала да съхне нито веднага след думите на Христос, нито по пътя обратно от Йерусалим. Те забелязват това рано сутринта на следващия ден и затова думата “веднага” трябва да се разбира в смисъл на предходния ден и нощ. Изсъхването на смокинята не е било мигновено, а толкова бързо, че унищожаването ѝ е било забелязано още на следващия ден. Това е било чудо, както се посочва от думата ἐθαύμασαν.