(вж. Марк 11:13-14).
Марк разказва за това чудо малко по-различно от Матей, като добавя, че времето (не за бране, а за узряване) на смокините все още не било дошло, т.е. смокините не можели да бъдат узрели и годни за консумация по това време. Но двамата евангелисти тук ясно отбелязват, че смокинята не е имала дори неузрели плодове, а само листа. Това показва, че състоянието на дървото вече е било ненормално само по себе си, че то е било заплашено от гибел, и то вероятно през същата година. Подобни обстоятелства са известни на всички градинари. Болните и обречени на смърт овощни дървета обикновено не дават плодове, въпреки че са покрити с листа. Древните тълкуватели обясняват събитието в алегоричен смисъл, като под смокинята разбират синагогата, еврейския народ, Йерусалим и т.н. (Ориген и др.). Йоан Златоуст, Теофилакт и Евтимий Зигабен обясняват чудото в смисъл, че то е наказателно. От Евангелията, казват те, не личи Христос някога да е наказвал хората, но над смоковницата Той проявил силата Си, желаейки да покаже на учениците Си, че я притежава; а ако се наложи, лесно би могъл да накаже и враговете Си. Затова учениците не трябва да се страхуват от нищо и да бъдат смели (ἵνα θαρρρῶσιν – Йоан Златоуст).