Лука допълва “Идещият” на първите двама евангелисти с думата “Цар” (ὁ βασιλεύς – така е според някои четения). В сравнение с Марк и Лука речта на Матей е съкратена. Спасителят става център на народното движение. Той бил предшестван, придружаван и следван от народа. Събралият се на Пасха народ е бил многоброен. Имало е години, когато по груби оценки в Йерусалим се събирали повече от два милиона души. Думите “осанна” и т.н. са взети от един псалм (Псалм 117:25-26), който вероятно често е бил изпълняван от поклонниците в Йерусалим. Псалмът е бил част от така наречената ” алелуия” или “пасхален химн”. Теофилакт обяснява думата “осанна” по следния начин: “Според някои означава песен или псалм, а според други, което е по-вярно, означава спаси ни.” Думата “осанна” е съставена от две еврейски думи: “оса” и “на”. Първата произлиза от еврейската дума “шава” или “шуа” (да бъда свободен), да търся избавление, да викам за помощ, спасение; “на” (нем. doch) засилва глагола, изразява насърчение и молба; в руски – “спаси же”.
За да обясним по-добре тази дума, трябва да правим разлика между първоначалното и по-късните ѝ значения. Първоначалното значение е “дай спасение”, ” спаси”. Ако имаме предвид само оригиналното значение на думата, думите на евангелистите трябва да се преведат като “помогни, Боже, дай спасение на Давидовия Син”.
Първоначално думата “Осанна” е била призив, молба към Бога за помощ (както в Пс. 117:25), но по-късно, поради честата ѝ употреба, тя губи първоначалното си значение и се превръща в обикновен поздрав, напълно равностоен на нашите “ура”, “вива”, “hoch” и т.н. Както нашето “ура” не съдържа никакво определено значение и е само удобна дума за изразяване на народни приветствия, така и “осанна”. Но след като се е превърнала в популярна дума, това приветствие (“осанна”) е запазило някои особености, които ни напомнят за първоначалното му значение. Ето защо, макар че не можем да кажем: “Ура във висините”, за еврейският израз подобен словоред е напълно свойствен.
Цан свързва израза “във висините” с думата “осанна” по малко по-различен начин. В Пс. 148:1 се казва: “Хвалете Господа от небето, хвалете Го във висините” (иврит, “бамромим”), а същият еврейски израз е използван в Йов (Йов 16:19, 25:2, 31:2). В Евангелие на евреите, както свидетелства Йероним, не веднъж (в писмо до папа Дамас и коментар към Евангелие от Матей) в 9 стих е стояло, osanna borrama (повредено еврейско “бамромим”). Така че викът на народа е колкото поздрав към Спасителя, толкова и молба към Бога, Който живее във висините. Смисълът на целия израз е: запази или спаси, Боже, Давидовия син.
При гърците и римляните възгласите “ἰὴ παιάν” и “io triumphe” са използвани вместо “осанна” или нашето “ура”.
Изразът ὁ ἐρχόμενος “идващият”, който в Лука е заменен с ὁ βασιλεύς “Царят”, тогава е бил тогавашното название на Месията. Народът е наричал Христос Цар или Месия, свързвайки с тези названия земните представи за цар-победител и завоевател на народите. Истинското значение на думата “Месия” не можело да бъде разбрано по онова време. Но приветстваният Цар се отличавал от обикновените царе-завоеватели с това, че идвал в името на Господа, подобно на най-добрите и най-благочестивите еврейски царе.
“В Господне име” – Този израз трябва да се свързва с ὁ ἐρχόμενος, а не с εὐλογημέν ος . Подобни изрази често се чували от устата на хората по време на Празника на шатрите.