Лука не съобщава за клоните. Цялото това празненство е израз на народната радост, поради която хората искат да направят пътя възможно най-удобен за Новия и Велик Цар, който бавно влиза в Йерусалим. Теофилакт отбелязва: “Що се отнася до директния, исторически смисъл, постилането на дрехите изразява голяма чест.” Подобно влизане “с хвалебствия, палмови клонки, с псалтир, кимвали и гусли, с псалми и песни” в крепостта на Йерусалим направил Симон Макавей (1Мак. 13:51; срв. 4Цар. 9:13). Но тогава това е бил триумфът на победителя (“защото големият враг на Израил беше съкрушен”); сега това е тържеството на Царя, който отива на големи и страшни страдания, на Раба на Яхве, който влиза в Йерусалим за изкуплението на човечеството. Според Йоан Златоуст той често е идвал в Йерусалим и преди, но никога не е влизал в него толкова тържествено. “Разбира се, това можело да се направи от самото начало, но би било ненужно и безполезно”.