(Срв. Йоан 12:15 – почти в същата връзка).
Много насмешки е имало в различни времена по отношение на тези стихове, поместени в Матей. Например Щраус осмива разказа на евангелиста, като казва, че двама ученици, изпратени от Христос във Витфагия, по Негова заповед довели оттам ослица и осле, и на двете животни сложили дрехите си и поставили Иисус върху тях. Когато помислим, казва Щраус, как Иисус е яздил едновременно на двете животни (не може да се говори за редуване на едното и другото животно на такова кратко разстояние), то разсъдъкът ни мълчи, а и не можем да разсъждаваме, докато не се запознаем по-точно с цитирания от евангелиста откъс от пророка. Всеки, който познава еврейската поезия, знае, че тук не става дума за две животни, а за едно и също. Отначало то се нарича осел, а след това се определя като осле. Написалият първото евангелие е знаел това също толкова добре, колкото и вие, но тъй като той е видял в това място от книгата на пророк Захария пророчество за Христос, то този път той поискал да го приеме буквално и е помислил, че тук се говори за две животни. Ако по този начин оправдал предсказанието, то той смятал, че така е изпълнил своя дълг и не си поставял за цел да изяснява въпроса как е било възможно единият Месия да пътува на два осела.
Но критикът греши, защото ако в пророчеството на Захария не става дума за ослица, то и Матей не променя пророчеството така, че да се получи необходимото значение. Руският превод на пророческия текст (“на ослица”) от Вулгата (super asinam) не е точен, но славянският (“на ослица и жребче”) е точен. На гръцки ἐπὶ ὄνου – без члена думата може да се разбира както в смисъл на осел, така и на ослица. Така като цяло Матей е съгласен както с еврейския, така и с гръцкия текст на Зах. 9:9. Вярно е, че в Седемдесетте вместо ἐπὶ ὄνου, както е при Матей, е използвано ἐπὶ ὑποζυγίου καὶ πώλου νέου и това вероятно е станало причина за замяната на “осле” с “ослица” в руския превод и Вулгата.
Думата ὑποζυγίου може да показва, че Матей цитира превода на Седемдесетте; но неговият цитат се различава в детайли както от еврейския, така и от гръцкия текст. От казаното дотук може да се види, че ако евангелистът е искал да потвърди старозаветния цитат от пророк Захария с помощта на измислено от него събитие, не е било необходимо да добавя ослица към ослето. Ако той съобщава за събитието по различен начин, това не се налага от пророческия текст, а от историческата действителност.
Всъщност ето какво според нас се е случило. Както мисълта ни се потвърждава или коригира от действителността, така и пророчеството може да бъде потвърдено и коригирано от нея. Според мисълта на пророка е трябвало да бъде еди какво си, но в действителност е било така. Действителността не противоречала на пророчеството, но последното получило в нея напълно оригинално и напълно непредвидено потвърждение.
Свидетелството на Йоан, че не ὄνος (“осел”), а малко магаренце (ὀνάριον – Йоан 12:14) е било доведено при Христос, изчиства всички недоумения. Ясно е, че то е било все още малко осле, което не е било отбито от майка си. Очевидно тя е била необходима, за да може то да бъде накарано да върви. Тук няма нужда да търсим някакво особено символично значение. Но самият факт, че Спасителят язди младо, необяздено магаре, е много интересен и характерен. Колкото и внушително да е било народното движение, започнало по онова време около Христос, Самият Той е бил толкова кротък, че не е яздил на кон (като завоевателите) или дори на голямо магаре, а на осле, син на подяремница (срв. казаното за снаряжението на царете Изх. 15:1, 4; Втор. 17:16; Пс. 19:8; Ис. 31:1-3).