Марк и Лука отново говорят за едно осле. Лука пропуска “и веднага ще ги прати”. Ако разказаното в предходния стих може да се разглежда като чудо на предвиждане или виждане на разстояние, то едва ли е възможно да се предположи някакво чудо в разказаното в стих 3 и следващия. Готовността на собствениците на животните “веднага” (Матей и Марк) да ги пуснат се обяснява с факта, че собствениците или стопанинът не само са познавали лично Христос, но са били и сред тези, които са Го почитали. Затова е било достатъчно да се произнесе думата “Господ” или “Господ иска”, за да се съгласят стопаните веднага да изпълнят искането.