Тук се предлага най-висшият и най-разбираемият пример и образец за всички, които познават живота на Христос. На Христос са служили както ангели, така и хора (Мат. 4:11, 8:15, 27:55; Марк. 1:13, 31, 15:41; Лук. 4:39, 8:3, 10:40; Йоан 12:2, 26), а Той сам е изисквал и изисква такова служение на Себе Си и дори отчет за него (Мат. 25:34-45). Но никой не би казал, че учението, разкрито в разглеждания стих, противоречи на Неговото собствено учение и поведение или не съответства на действителността. Напротив, изглежда, че тези пасажи от Евангелията не само не противоречат, но дори още по-силно подчертават идеята, че Синът Човешки е дошъл на земята само за да служи. Понякога хората също откликвали на Неговото служение с любов, и така, бидейки слуга, Той бил изцяло Господ и Учител, и Сам наричал Себе Си така (вж. особено Йоан 13:13-14 и др.) Но колко различно е това от обичайното упражняване на властта от страна на различните владетели и князе на този свят!
Изразът ὥσπερ (преведен на руски като “тъй като”) всъщност означава “както” (нем. gleichwie; лат. sicut) и насочва към сравнение, а не към причина. Така смисълът е: Който иска да бъде пръв между вас, нека ви бъде слуга, както и Син Човешки дойде и т.н. Но в паралела при Марк същите думи са дадени като причина (καὶ γάρ, в руския превод “тъй като и”).
Думата “дойде” показва съзнанието на Христос за Неговия висш произход и идването Му на земята от друг свят, от по-висша сфера на битието. За идеята за изкупителната саможертва срв. 2 Мак.7:37-38.
Думата „откуп“ – λύτρον, е употребено в Матей (и при Марк в паралела) само тук. Произлиза от λύειν, което означава развързвам, разрешавам, освобождавам; използва се в гръцкия език (обикновено в множествено число) и се среща в Стария Завет в смисъл на:
1) откуп за душата на човека от грозящата го смърт (Изх. 21:30);
2) плащане за жена роб (Лев. 19:20) и за роб (Лев. 25:25, 25:51-52);
3) откуп за първородно дете (Чис. 18:15);
4) в смисъл на умилостивяване (Притчи 13:8).
Синонимните термини ἄλλαγμα (“Исайя 43:3” и др.) и ἐξίλασμα (“Притчи 21:18”) обикновено се превеждат с “откуп”. Единственото число λύτρον е поставено очевидно в съответствие с единственото число ψυχήν.
Христос не казва, че ще даде душата Си за изкупуване на самия себе си, а “за изкупуване на мнозина”. Думата “мнозина” е предизвикала много недоумения; ако е само за изкупление на “много” хора, то, следователно, не на всички. Изкупителното дело на Христос не се разпростира върху всички, а само върху мнозина, може би дори върху сравнително малък брой избрани. Йероним добавя: на онези, които са пожелали да повярват. Но Евтимий Зигабен и други смятат, че думата πολλούς тук е равнозначна на πάντας, защото Писанието често говори така. Бенгел въвежда тук понятието за индивидите и казва, че тук Спасителят говори за това, че принася Себе Си в жертва за мнозина, не само за всички, но дори и за отделни хора (et multis, non solum universis, sed etiam singulis, se impendit Redemptor). Изказано е също така мнение, че πάντων е обективното, а πολλῶν – субективното обозначение на онези, за които Христос е умрял. Обективно Той е умрял за всички, но субективно чрез Него ще бъде спасено само огромно множество, което никой не би могъл да преброи. В Посланието до римляните (Рим. 5:12-19) апостол Павел променя οἱ πολλοί и просто πολλοί, с πάντες.
Действителният смисъл на ἀντὶ πολλῶν е разкрит на място, което може да послужи като паралел за настоящия текст (1 Тим. 2:6), където λύτρον ἀντὶ πολλῶν, както тук при Матей, е заменена с ἀντὶλυτρον ὑπὲρ πάντων. Всички тези тълкувания са приемливи и могат да бъдат приети.