(срв. Марк 10:39-40).
Този стих винаги е бил смятан за един от най-трудните за тълкуване и дори е дал повод на някои еретици (ариани) да твърдят невярно, че Божият Син не е равен на Бог Отец. Мнението на арианите е отхвърлено от всички църковни отци като неоснователно и еретично, защото от други места на Новия Завет (Мат. 9:6, 8, 28:18; Марк. 2:10; Йоан 17:2, 10:30 и др.) ясно се вижда, че Христос навсякъде придава на Себе Си власт, равна на Бог Отец.
За правилното тълкуване на думите на Спасителя, изложени във въпросния стих, трябва да се отбележат две много важни обстоятелства. Първо, докато учениците и майка им в стих 21 молят Христос за първите места в Неговото Царство или слава, в речта на Спасителя от стих 23 до стих 28 (и при Лука в раздел, поставен в друга връзка, Лука 22:24-27, която понякога се цитира тук като паралел), изобщо не се споменава нито за Царство, нито за слава. Идвайки на света, Месията се явил като страдащ Раб на Йехова, Изкупителя на човечеството. Оттук е ясно, че да се седне от дясната или от лявата страна на Христос не означава преди всичко да се участва в Неговата слава, а показва предварително приближаване до Него в Неговите страдания, в себеотрицанието и носенето на кръста. Едва тогава хората ще имат възможност да влязат в Неговата слава. По волята и замисъла на Бога винаги има хора, които участват в страданията на Христос и по този начин стават особено близки до Него, сякаш седят от дясната и от лявата Му страна.
На второ място, трябва да се отбележи, че двамата евангелисти, Матей и Марк, използват тук два различни израза: “комуто е приготвено от Отца Ми” (Матей) и просто “комуто е приготвено” (Марк). И двата израза са точни и въздействащи и изразяват една и съща мисъл – промислителното значение на страданието в земния живот на човечеството.