(Срв. Марк 10:17; Лук. 18:18).
В този и в следващия стих в евангелието от Матей има множество разночетения. Правилното четене в Матей е: “Учителю! Какво добро да сторя?”. Матей нарича приближилия се към него “юноша” (νεανίσκος) не тук, а в стихове 20 и 22. Думата несъмнено указва младостта на човека.
При Марк приближилият се не е наречен младеж/момък, нито с някакво друго наименование; от думите в Марк 10:20 и Лука 18:21 не можем да заключим, че е бил млад. В Лука той е наречен ἄρχων, началник, но над какво, не е известно. Думата се среща много пъти в Новия Завет. Някои смятат, че приближилият се до Христос бил един от началниците на Синедриона в Йерусалим, и дори го отъждествяват с Лазар, когото Христос възкресил.
Най-вероятното мнение е, че младият мъж е бил просто един от началниците на местната синагога (Думата “архонт” често означава просто член на общината от средите на най-богатите жители на града. – бел. ред.). Думите на младежа, които подхождат най-добре към личността на Христос, Неговото учение и дело (“Учител”, “добро”, “вечен живот”, а в Марк и Лука към Учителю се добавя “благий”), показват, че младежът, дори да не е познавал лично Христос, поне бил чувал достатъчно за Него, за да отправи такава необикновена молба. “Това – казва Цан – не е въпрос на човек, раздразнен от своята греховност и морално безсилие в стремежа си да постигне святост, а на човек, който не е удовлетворен от изискванията на други учители по отношение на благочестието и нравственото поведение. Напротив, Иисус го е впечатлил и му е вдъхнал доверие, че може да издигне учениците Си над незадоволителната маса на съществуващото дотогава еврейско благочестие (срв. Мат. 5:20).”