(срв. Марк. 10:7-8).
Речта, изложена при Матей, е продължение на предишната. Христос оставя засега без отговор заплетения въпрос на фарисеите, който те всъщност възнамерявали да зададат, а именно дали мъжът, след като се разведе с първата си жена, може да вземе друга, и се ограничава единствено в рамките на предложения въпрос.
Мъжът не бива да напуска жена си, защото според закона, даден от Бога, той не може да остане самотен и в безбрачие. За да не бъде самотен и безбрачен, той напуска дори най-близките си хора – баща си и майка си. Цитатът е заимстван от Бит. 2:24, където тези думи се приписват не на Бога, а на Адам.