Както Бог се отнася с любов към хората, така и хората трябва да се обичат помежду си. Помирението с братята, и по-специално с онези, които са ни причинили някаква обида, е представено като една от проявите на тази братска любов. Преди това Спасителят казва, че хората не бива да съблазняват “тези малките”; сега Той говори за това как да постъпваме, когато самите ние сме съблазнени.
“След като отправя силно слово срещу онези, които съблазняват, сега Господ поправя и онези, които се съблазняват” (Теофилакт). Ясно е, че под тези наставления не се разбират греховете изобщо, а конкретно частните грехове на обидата и оскърблението.
Ето защо някои тълкуват този стих погрешно в смисъл, че той не се отнася до отделни хора, а до самата Църква, и че тя, забелязвайки някакви грехове у своите членове, трябва да действа, както е посочено тук: да изобличи и след това да отпусне или задържи греховете.
Св. Йоан Златоуст тълкува израза “спечелил си брата си” по следния начин: “Той (Спасителят) не казва : достатъчно си му отмъстил, а: “ти си спечелил брат си”, показвайки, че от враждата идва вреда и за двамата. Той не казва: той получи полза само за себе си, но че и ти, от своя страна, си го спечелил. И с това показа, че и единият, и другият са губили много преди това – единият е загубил брата си, а другият – собственото си спасение.”
Това място е много добре обяснено от Златоуст: “И лекарят, като вижда, че болестта не спира, не оставя пациента и не му се сърди, а още повече полага грижи. Спасителят ни заповядва да правим същото и тук. Ти си бил слаб, когато си бил сам; ще бъдеш по-силен с помощта на другите”.