(Срв. Марк. 8:38; Лук. 9:26 – с допълненията “който се срамува от Мене” и други, които Матей няма).
Връзката между този стих и предходния не е достатъчно ясна, но трябва да се търси в стих 24, който в тясна връзка със стих 27, а междинните стихове 25 и 26 се разглеждат като вмъкнато обяснение на стих 24.
Така мисълта е следната: спасението се получава от Човешкия Син, но се спасяват само онези, които Го следват, отричайки се от себе си (ст. 24). Такова самоотричане е необходимо, защото който не се отрече от себе си, може да погуби душата си и няма да може да я изкупи с нищо (стихове 25-26).
Човешкият Син ще бъде съдия на хората при второто Си Пришествие, когато ще се разбере кой Го е следвал и кой не, кой се е отрекъл от себе си заради Него и кой не. Тогава Той ще възнагради всекиго според делата му.
Тъй като думите “който се срамува” и др. (Марк 8:38; Лук.9:26), определящи и изразяващи по-близко и по-конкретно връзката, вече са дадени от Матей по-рано (Мат.10:33), той не ги повтаря сега, а добавя израза, пропуснат от другите евангелисти: “и тогава ще въздаде всекиму според делата му”. Подобни изрази се срещат в Йов 34:11; Пс. 61:13; Притчи 24:12; Йеремия 32:19; Йезекиил 33:20.