(Срв. Мат. 12:39; Марк 8:12; Лука 11:29).
Буквално повторение на Матей 12:39. При Марк (Марк 8:12) тази реч е предшествана от думите: “И Той въздъхна дълбоко и каза”, които не се срещат при другите евангелисти. Следователно острите осъдителни думи са изречени с дълбоко съжаление и скръб за слепотата и заблудата на фарисеите и садукеите. Св. Йоан Златоуст го изразява много добре: “Макар че подобен въпрос би трябвало да предизвика гняв и възмущение, все пак човеколюбивият и милостив Господ не се гневи, а съжалява и скърби за тях като за неизлекувани болни, които след толкова много доказателства за Неговата сила все още Го изкушават. Те не Го питали, за да повярват, а за да Го уловят.””Тъй като те не търсели знамение, за да повярват, Спасителят ги нарича лицемери и на друго място, понеже казвали едно, а вършели друго.”
Евтимий Зигавин добавя, че Той ги нарича лицемери, не само защото казват едно, а вършат друго, но и защото се мислят за мъдри, докато са глупави. Църковните писатели смятат, че знамението на Йона е било знамение от небето, защото по време на Христовата смърт слънцето потъмняло и цялото творение се променило. В думите “като ги остави, Той отмина” те правилно откриват признак на ” праведна строгост” и отбелязват, че Спасителят “никога не е изоставял така народа”.