Преводът е точен, но не е достатъчно граматически коректен, защото по смисъл можем да предположим, че “което” се отнася за съкровището, а не за непосредствената най-близка дума “поле” (в бълг. превод – нива, от ж.р., бел. пр.). Същото важи и за “него”. Този стих показва човек, който без намерение или труд намира съкровище, скрито в земята на чужда нива. Тази и следващата притча говорят повече за природата на учението за Царството, отколкото за разпространението му, както е в предходните притчи. Евангелските вести за Царството са толкова привлекателни, че човек отдава всичко, което има, за да ги чуе. Притчата за съкровището, скрито в полето, се среща само в Матей.