Исайя 6:9-10 в буквален превод от иврит: „иди и кажи на тоя народ: вие слушате и слушате и не разбирате, вие гледате и гледате и не познавате. Направи грубо сърцето на този народ и тежки (тежко слушащи) неговите уши, и затвори очите му, за да не вижда с очите си, да не слуша с ушите си, и сърцето му да не разбира, и няма да му бъде изцеление“. При призоваването на Исайя Бог му дава поръчение да проповядва на хора, които не виждат и не чуват. Речта на пророка е трябвало да направи сърцето на този народ още по-грубо, очите му още по-слепи и ушите му още по-глухи, за да не се обърне този народ и да не получи изцеление, и то поради факта, че в своята греховност той не желае да вижда и да чува нищо. Народът прилича на безнадежден престъпник, който не се трогва от никаква реч, той не се поддава на никакво убеждаване. Ето защо невниманието към речта на пророка служи само по себе си като наказание за народа. Тази реч няма да спаси народа, но ще послужи като средство за неговото осъждане и изобличаване. Народът не може да използва в своя защита, че нищо не му е било казано. Такъв е смисълът на истинската реч на Исайя, която сега Спасителят прилага към еврейския народ. И то е ясно, ако обърнем внимание на предишните изобличения на Христос, особено в Матей 11:16-24 и Матей 12:25-37, където Спасителят говори без притчи. Заради това, че не обръщат внимание на думите Си и не желаят да ги изпълняват на практика, сега Той произнася присъда над хората, чиито сърца са станали безчувствени и бездушни.