Че тези думи тук са отговор на въпроса от предходния стих, се посочва от израза “каза им в отговор” (ἀποκριθείς). Думите на Христос показват, че Неговото учение, изложено в притчите, е било “тайна”, че тези тайни не са били достъпни за широкия кръг от Христовите слушатели дори след обясненията, които Той е дал на учениците Си; но за последните те са могли да бъдат разбираеми и без обяснения, макар че след тях са станали още по-ясни.
Думата “тайни” не изразява, че притчите са били неразбираеми сами по себе си. Тя е била използвана от гърците за обозначаване на някои тайни учения и обреди в религията и това, което е било свързано с нея. До тези мистерии не бил допускан никой, освен посветените; а посветените трябвало да пазят тези тайни за себе си. По този начин, макар и да са били тайни за външните хора, те не са били тайни за посветените.
Стихове 10, 11 и 14 са обяснени от Ириней Лионски (Adversus haereses, IV, 29). “Защо им говориш с притчи? Отговаря Господ: защото (quoniam) ви е дадено да познаете (cognoscere) тайната на Небесното Царство; а на тях говоря с притчи, за да не виждат, гледайки, и да не чуват, чувайки (разбирайки, да не разбират), за да се изпълни над тях пророчеството на Исайя, който казва: “Сърцето на тоя народ е закоравяло (загрубяло), ушите му са оглушали, а очите му са затворени. Но вашите очи са блажени, защото виждат това, което вие виждате, и вашите уши, които чуват това, което вие чувате.