(вж. Лук. 11:31).
Вместо “на съд с тоя род” при Лука стои “с мъжете от този род” (в руската Библия – с хората); и по-нататък “го” е заменено с “тях”. В останалото речта на Матей е буквално сходна с тази на Лука. В думите на Спасителя има очевидна препратка към историята, разказана в 3 Царе 10:1-13; 2 Паралипоменон 9:1-12. И в двата разказа се споменава Соломоновата “мъдрост”. Краткостта на разказа на евангелистите прави невъзможно да се прецени дали Спасителят се позовава тук на книгата Царства или на книгата Паралипоменон, или и на двете.
Разказвайки за същото, за което се съобщава в Книгите Царства и Паралипоменон, Йосиф Флавий (“Юдейски древности”, VIII, 6, 5), нарича тази южна царица царица τῆς Αἰγύπτου καὶ τῆς Αἰθιοπίας τότε βασιλεύουσαν γυναῖκα, т.е. Мерое (чиито царици обикновено се наричали Кандакия (Плиний, Historia naturalis, VI, 29). Абисинското предание, в съгласие с този разказ, я нарича Македа и предполага, че тя е приела еврейската вяра в Йерусалим. Арабите, от своя страна, също претендират за нея, като я наричат Валкис (Коран, сура 27, в тази сура се говори, наред с други неща, за Соломон и Савската царица, но последната не е назована по име. – бел. рус. изд.). Това второ мнение вероятно е по-близо до истината.
Саба е бил район в щастлива Арабия, близо до Червено море и сегашния Аден (вж. Плиний, Historia naturalis, VI, 23), изобилстващ от благоухания, злато и скъпоценни камъни. Велхаузен отбелязва, че това е първият случай на прилагане на името Йемен (= юг = νότος) към югозападна Арабия.