(срв. Лука 11:32).
В Лука (Лука 11:31-32) стиховете са в обратен ред на Матей, т.е. първо се споменава южната царица, а след това ниневийците. Последните са споменати в същата книга на пророк Йона. Речта на Христос може да се нарече много кратко и стегнато обобщение на цялата тази книга. Смисълът е ясен. Ниневийците, след проповедта на Йона, се покаяли; книжниците и фарисеите не се покаяли, въпреки че Самият Христос и Неговата проповед били по-висши от Йона и неговата проповед.
Последното сякаш е изразено по малко тромав начин в думите: “и ето, тук е повече от Йона”. Πλεῖον е съвсем същото като латинското plus quam и подобно на последното се използва в среден род. Покаялите се ниневийци ще “се изправят” (тук може да се преведе “възкръснат”, макар че в Новия Завет ἀνιστάναι не винаги означава възкресение), било то физически или духовно, и сякаш като награда за покаянието си ще станат съдии на непокаялото се поколение, съвременно с Христос.