(срв. Лук. 6:45).
Връзката на речта в този стих не е ясно предадена в руския превод. Това лесно може да се види, като се разшири донякъде речта. “Как можеш да говориш добро, като си зъл?” Не можеш да говориш нищо добро, защото “от изобилието на сърцето говорят устата”. Но ако вмъкнем тук изречението: Ти не можеш да говориш нищо добро, защото сърцето ти е изпълнено със злоба, а “от изобилието на сърцето”, т.е. от това, което го препълва, “устата говорят”, речта на Спасителя ще стане по-ясна.
Но при все това руският превод е точен; в гръцкия има същото изпускане на междинни мисли и изречения, както и в руския. В няколко ръкописа обаче чрез поправки е изразен стремеж мисълта да бъде изказана по малко по-различен начин, а именно, като след “устата говорят” се добавят думите или “добро” (ἀγαθά), или “лошо” (mala). По този начин изречението става: “защото от изобилието на сърцето устата говорят добро” (или зло). Спасителят нарича фарисеите “рожби ехиднини”, подобно на Йоан Кръстител (Мат. 3:7) и “поради посочените там причини”. Евтимий Зигабен перифразира тази реч по следния начин: “Не е чудно, ако изричате хули срещу това (Моите действия), защото вие, бидейки зли, не можете да говорите добри неща. След това Христос показва “физиологически” защо не могат да вършат това.”