(вж. Марк 3:22; Лук. 11:15-16).
Според Марк говорят не фарисеите, а книжниците, които са дошли от Йерусалим. Тъй като много от книжниците са принадлежали към фарисейското общество, тук няма разногласия между евангелистите. Според Лука не всички фарисеи обвиняват Христос, а само “някои от тях”. По-нататъшна реч според превода: “Той не изгонва бесове, освен във Веелзевул, княза на бесовете” (вж. Мат. 9:34). Следователно изразът е “не чрез” и “не със силата” (както подчертава руският превод) на Веелзевул, а “във Веелзевул”, т.е. във връзка с Веелзевул. Обстоятелството, че се споменава не просто Веелзевул, а с допълнението “княз на бесовете”, достатъчно ясно показва, че тук се има предвид, ако не най-важният, то поне един от главните демони, на когото според фарисеите се подчинявали останалите бесове. Веелзевул е бил смятан за най-злия и същевременно най-отвратителния от демоничните повелители. Затова обвинението срещу Христос, че е свързан с него, било нечисто, и в очите на фарисеите и книжниците – особено язвително. То е имало за цел да отблъсне хората от Христос и да събуди у тях враждебност срещу Неговите дела, учение и чудеса.