(Срв. Лука 14:26).
При Лука е изразена същата мисъл, но много по-силно. Вместо „който обича повече“ е казано: „ако някой не намрази баща си и майка си, жена си и децата си”. Думите на двамата евангелисти се обясняват в този смисъл, че тук се говори за по-голямата любов към Спасителя, когато обстоятелствата изискват това; например, когато с Неговите заповеди не са съгласни най-близките родственици, когато любовта към тях би изисквала нарушаването на тези заповеди.
Или любовта към Христос трябва да се отличава с такава сила, че любовта към бащата, майката и другите трябва да изглежда като нелюбов в сравнение с любовта към Христос.
Необходимо е да се отбележи, че тези думи напомнят за Втор. 33:9, където Левий „казва за баща си и майка си: „аз на тях не гледам“, и братята си не признава, и синовете си не знае; понеже те, левитите, държат думите Ти и спазват завета Ти“;
Разбира се, не бива да мислим, че Христос със Своите думи внушава някаква ненавист към близките и че тази Негова заповед се отличава с безчувственост. В живота са известни не един случаи, когато любовта, например, към приятелите надминава любовта към най-близките роднини. Думите на Спасителя сочат към божественото и възвишено самосъзнание на Сина Човешки, и никой, според здравия разсъдък, не може да каже, че Той тук изисква нещо превишаващо човешките сили, безнравствено или незаконно.