Думата „и тъй“ ясно показва връзката на този стих с предишните. Спасителят сега увещава учениците Си да не се боят от злите хора и в основата на увещанието Му не е безсилието на враговете, нито божествената защита на учениците срещу тях, но това, че всичко тайно с времето ще се разкрие.
Веднага става ясно, че този стих не е толкова прост за обяснение, какъвто изглежда на пръв поглед. Трудно е да се обясни и едно толкова категорично твърдение, че всички тайни неща непременно трябва да бъдат разкрити. Нима няма тайни неща, които никога не са били и няма да бъдат разкрити? Подобни трудности са накарали много древни и нови тълкуватели да отнесат изпълнението на Христовите думи изключително към бъдещия съд, когато Господ „ще изнесе на виделина тайните на мрака и ще извади наяве намеренията на сърцето; и тогава похвалата ще бъде всекиму от Бога“ (1 Кор. 4:5). Така обяснява това място блажени Йероним, който продължава: „Не се страхувайте от жестокостта на гонителите и от яростта на хулителите, защото ще дойде денят на съда, когато ще се разкрие вашата добродетел и тяхната неправда“.
Но Йоан Златоуст и Теофилакт не отнасят тези думи към бъдещия съд, а ги тълкуват в смисъл, че истината ще бъде открита и времето ще покаже както добродетелите на учениците, така и злобата на клеветниците. „Почакайте малко – казва Йоан Златоуст, – и всички ще ви нарекат спасители и благодетели на вселената“. Времето разкрива всички скрити неща, то ще разобличи клеветите на вашите врагове и ще разкрие вашата добродетел“.