Ако изразът „Син Човеческий“ в предходния стих се разбира в този смисъл, както е посочено, то думите на стих 24 съдържат твърде фин преход към по-нататъшната реч. Със Сина Човешки се отнасят и ще се отнасят не така, както би следвало. Той показва Себе Си като страдалец, подобно на апостолите, които изобразява. Това трябва да бъде утеха за самите апостоли в страданията им. Защо? Защото това е обичайният ред на нещата, макар и да не е нормален. Ако господарят е преследван, слугите му също са преследвани. Ако един учител не е почитан, учениците му също не са почитани. Ако беше другояче, учениците щяха да са над своите учители, а слугите – над своите господари. Изразената тук мисъл се повтаря с различни варианти при Лука в Проповедта на планината (Лук. 6:40) и при Йоан (Йоан. 13:16). Според Елфорд това е била поговорка.
Този стих е добре обяснен от Теофилакт, който казва: „Но ти ще попиташ: как: ученикът не е по-горен от учителя, когато виждаме, че много ученици са по-добри от учителите си? А знай, че докато те са ученици, те са по-малко от учителите, но когато станат по-добри от тях, то те вече не са ученици, подобно на това както и робът, докато си остава роб, не може да бъде по-горе от своя господар“. С тази мисъл напълно се съгласува и посоченият по-горе израз на Лука, според който „всеки, след като се усъвършенства, ще бъде като учителя си“.