Под „управници и царе“ може да се разбира най-общо всяко лице, пред което юдеите или езичниците, поради своята злоба, биха могли сега или по-късно да заведат проповедниците. Повеждането на апостолите нямало да стане заради някакви престъпления, извършени от апостолите, а “заради Мен” (срв. Мат. 5:11), т.е. страданията на апостолите щели да послужат като свидетелство за Христос пред всички хора, пред които учениците щели да страдат, независимо дали пред юдеите, или пред езическите владетели и царе, или пред езичниците. Мисълта е, че макар хората да задоволяват своята жестокост и злоба, като излагат учениците на Спасителя на позор и страдания, същите тези техни изпитания ще бъдат насочени от Бога в полза и за преуспяването на Евангелието и Небесното Царство.