“Тържественият” акт на отърсване на праха от нозете може да има две значения:
1) че апостолите не са взели нищо от онези, които са ги отхвърлили, и са свободни от всякакви връзки с тях;
2) че са свободни от всякакво участие в съда, който ще сполети онези, които са отказали гостоприемство.
Апостолите трябвало да покажат на невярващите, че ги смятат за нечисти и са отговорни за своята нечистота (вж. Деян. 18:6). Може би тази заповед е била още по-ясна за апостолите, защото евреите са имали обичай да изтръскват праха от краката си, когато се завръщат от езическите страни, където са пътували.