Заповедта на Спасителя е проста. Изпратените от Него трябвало да влязат в някой град и там, използвайки средствата, с които разполагат, да открият кой е “достоен” – дума, която може да означава човек, способен и склонен да приеме евангелската вест, гостоприемен, богобоязлив, благочестив, честен, жаден за спасение и т.н. Такива хора не било особено трудно да се намерят дори в големите градове, а още по-малко в малките и провинциалните градове на Палестина. При “достойния” човек апостолите е трябвало да отидат директно и да останат там толкова дълго, колкото е необходимо – до момента на отпътуването им оттам – неясен израз, но добре характеризиращ работата на апостолите.