Правилно се отбелязва, че Спасителят тук не споменава за езичниците направо, което би било оскърбително за юдеите, но се изразява описателно: „мнозина от изток и запад“ (буквално: „от изтоците и западите“). Настоящият частен случай дава повод да се хвърли пророчески поглед на бъдещето, когато в Църквата Христова ще се съберат езичниците. Това пророчество се е изпълнило и се изпълнява буквално. За неговото произнасяне е дала повод вярата само на един езичник, който живеел сред Израил.
По-нататък –изобразяването на месианския пир, разбира се, е само метафорично. Тази метафора е била обичайна при юдеите. Чертите, с които се изобразява месианският пир, са заимствани от Христос от съвременните Му обичаи при устрояването на пирове. Не се казва „сядат“, но „възлягат“. Сядането на пира заедно с Авраам, Исаак и Иаков е било най-висшето щастие, което би могъл да си го представи един юдеин в дните на Месията и то се отличавало не толкова със светски, колкото с духовен характер.