(Срв. Лук.6:42.)
Тук привлича вниманието на първо място думата „лицемер“. Тя дава основание на някои тълкуватели да предположат, че тук Спасителят се връща към предишната Си реч за лицемерите и отново започва да ги изобличава. Това се отразява и на обяснението на първия стих в тази глава, тъй като се предполага, че на това място се осъжда само съда, извършван от фарисеите. Но всичко това е произволно. Думата ὑποκριτά със сигурност означава „лицемер“ и не е необходимо да се търси или измисля някакво друго значение. Но не може да се пренебрегне и фактът, че тя има голяма прилика с използваните в началото на словото му κρίνειν, κρίματι, κριθήσεσθε и има един и същ корен с тях, макар и различен по значение. Затова може да се предполага, че тази дума (ὑποκριτά) е внушена от споменатите думи, и тук се имат предвид не фарисеите, а всички хора като цяло, които съдят за грешките на своя ближен, имайки греда в собственото си око. Лесно е да съдиш ближния си. Но винаги е трудно да съдим себе си. Именно това показват сравненията. Освен това Спасителят не казва: „Ще видиш ясно съчицата в окото на брата си, след като извадиш гредата от окото си“, а: „Ще видиш ясно как да извадиш съчицата“. Първо и преди всичко трябва да се извърши най-трудното дело, а след това малкото ще бъде лесно. Ако тези правила се спазваха от всички – както от частните лица, така и от съдиите – на земята щеше да настъпи златен век.