“Дай ни днес”. В славянската Библия – днесь; във Вулгата – hodie. Думата “хляб” е доста сходна с тази, която се използва в нашите руски изрази: “да изкараш хляб с труд”, “да се потрудиш за парче хляб” и т.н., т.е. под хляб тук трябва да се разбира най-общо състоянието на живота, прехраната, определено благосъстояние и т.н. В Свещеното Писание думата „хляб“ често се използва в собствения си смисъл (cibus, a farina cum aqua permixta compactus atque coctus – Грим), но тя означава и най-общо всяка храна, необходима за човешкото съществуване, не само телесна, но и духовна (срв. Иоан6 – за небесния хляб). Коментаторите изобщо не обръщат внимание на думата „наш“. Това може да е дреболия, но дреболиите са важни в Евангелието. На пръв поглед не изглежда съвсем ясно защо трябва да искаме от Бога хляб, когато този хляб е „наш“, т.е. вече ни принадлежи. Думата „нашия“ изглежда излишна; човек би могъл просто да каже: „дай ни днес насъщния хляб“. Обяснението ще бъде дадено по-долу.
„Насъщен“ (ἐπιούσιος) се обяснява различно и е сред най-трудните за тълкуване изрази. Думата се среща само тук и още в Евангелието на Лука (Лука 11:3). Никъде другаде не се среща в Стария завет или в класическата гръцка литература. Нейното обяснение “е било мъчение за богословите и граматиците” (carnificina theologorum et grammaticorum). Един писател казва, че “да искаш да постигнеш нещо точно тук е като да забиваш пирон с гъба” (σπόγγῳ πάτταλον κρούειν).
Опитали са се да избегнат трудностите, като са посочили, че това е грешка на преписвача, че оригиналът първоначално е τόν ἄρτον ἐπὶ οὐσίαν – хляб за нашето съществуване. Преписвачът по погрешка е удвоил τον в думата ἄρτον и е променил επιουσιαν в επιουσιον, за да съответства на тази промяна. Така е образуван евангелският израз: τον αρτον τον επιουσιον. На това, без да навлизаме в подробности, ще кажем, че думата ἡμῶν (τὸν ἄρτον ἡμῶν τὸν ἐπιούσιον) абсолютно не позволява такова тълкуване; освен това в Лука 11:3 ἐπιούσιον стои безспорно ἐπιούσιον – както и при Матей. Следователно това тълкуване вече е отхвърлено от екзегетите. От съществуващите и приети от най-новите учени тълкувания могат да се отбележат три.
- Думата „насъщен“ произлиза от гръцкия предлог ἐπί (на) и οὐσία от εἶναι (да бъде). Това тълкуване се ползва с авторитета на древните църковни писатели, и по-специално на тези, които са писали на гръцки език. Сред тях са Йоан Златоуст, Григорий Нисийски, Василий Велики, Теофилакт, Евтимий Зигабен и други. Ако думата се разбира по този начин, тя би означавала: „хляба, необходим за нашето съществуване, необходим за нас, дай ни днес.“ Това тълкуване очевидно е прието в нашите славянски и руски Библии. Срещу него се възразява, че ако никъде, освен в молитвата „Отче наш“, не се среща думата ἐπιούσιος, то думата ἔπεστι и др., съставена от същия предлог и глагол, но с пропуснато ι, се среща често. Следователно, ако в Евангелието се говореше конкретно за “насъщния хляб”, то нямаше да бъде казано ἐπιούσιος, а ἐπούσιος. Освен това οὐσία в народната употреба означава притежание, богатство и ако Христос беше използвал οὐσία в този смисъл, това щеше да бъде не само “безцелно” (Wiener-Schmiedel), но и безсмислено. Ако обаче Той я беше използвал в смисъл на „битие“ (хляб, необходим за нашето съществуване, битие) или „същество“, „същност“, „действителност“, всичко това щеше да се отличава с философски характер, защото οὐσία в този смисъл се използва изключително от философите и думите на Христос нямаше да бъдат разбираеми за обикновените хора.
- Извеждат думата ἐπιούσιος от ἐπί и ἰέναι – идвам, настъпвам. Думата има различни значения; за нас е важно само това, че в израза ἐπιοῦσα ἡμέρα тя означава утрешния или предстоящия ден. Думата е съставена от самите евангелисти и е прикрепена към ἄρτος със значение на „бъдещия хляб“, „хляба на идващия ден“. Подкрепа за това тълкуване намираме в думите на Йероним, който сред доста кратките си тълкувания има следната бележка: „В Евангелието, което се нарича Евангелие на евреите, вместо насъщния хляб намерих “махар”, което означава утрешен хляб (crastinum), така че смисълът трябва да бъде: нашия утрешен хляб, т.е. бъдещия, дай ни днес.“ На това основание множество съвременни критици, сред които са и най-добрите, например немските съставители на граматики към Новия завет, Винер-Шмидел, Блас и екзегетът Цан, предполагат, че думата означава утре (от ἡ ἐπιοῦσα, т.е. ἡμέρα). Между другото, това обяснение дава и Ренан.
Съвсем ясно е каква е разликата в смисъла, произтичаща от това дали приемаме това тълкуване, или се съгласяваме с предишното. Но ако приемем тълкуванието на Йероним, ще трябва да признаем, без да споменаваме различните филологически трудности, че то противоречи на думите на Спасителя: „не се грижете за утрешния ден“ (Мат. 6:34); също така е неразбираемо защо искаме „да ни даде днес утрешния хляб“. Като посочва „махар“, самият Йероним превежда ἐπιούσιος с думата super-substantialis. Според Кремер от ἰέναι и съставните с него думи не може да се докаже нито една производна с окончание -ιουσιος; докато напротив, от οὐσία са произведени много такива думи. В думи, съставени с ἐπί, в които коренът започва с гласна, сливането се избягва, като се изпуска ι, както в ἐπεῖναι. Но това невинаги е така и ι се запазва например в такива думи като ἐπιέτης (в други случаи ἐπέτειος), ἐπιορκεῖν (в църковногръцки ἐπιορκίζειν), ἐπιεικής, ἐπίουρος (Омир има ἔθορος). Следователно трябва да се приеме, че ἐπιούσιος е образуван от οὐσία, подобно на подобни образувания от думи , завършващи на ια – ιος (ἐπιθυμία – ἐπιθύμιος, ἐπικαρπία – ἐπικάρπιος, περιουσία – περιούσιος и т.н.). Значението на οὐσία на разглежданото място няма да е философско, а просто на битие, природа, а ἄρτος ἐπιούσιος означава “хляб, необходим за нашето съществуване или за нашата природа“.
Това понятие е добре изразено в руската дума „насущни“. Това обяснение се потвърждава от употребата на думата οὐσία при класиците (напр. Аристотел) в смисъл дори на живот, съществуване. „Хляб насъщни“, т.е. необходим за съществуването, за живота, според Кремер е кратко обозначение на еврейското „лехем хок“, което се среща в Притчи 30:8 – хляб на жътвата, което Седемдесетте превеждат с думите „необходим“ и „достатъчен“.
Според Кремер тя трябва да се преведе така: „нашия, необходим за живота ни хляб, дай ди днес“. Обстоятелството, че тълкуването „утрешен“ се среща само при латинските автори, но не и при гръцките, тук е от решаващо значение. Свети Йоан Златоуст със сигурност е знаел доста добре гръцки и ако е нямал съмнение, че ἐπιούσιος е употребен в смисъл на „насъщен“, то това тълкуване трябва да бъде предпочетено пред това на латинските писатели, които понякога са знаели добре гръцки, но все пак не толкова добре, колкото самите гърци.
3. Третото тълкувание е алегорично, отчасти предизвикано поради трудностите, свързани с другите тълкувания. Тертулиан, Киприан, Кирил Йерусалимски, Атанасий, Исидор Пилусиот, Йероним, Амвросий, Августин и много други са обяснявали думата в духовен смисъл. Разбира се, няма нищо укоримо в прилагането на този израз към „духовния хляб“. Но между тълкувателите съществува такава разлика в разбирането на този „духовен хляб“, че това лишава тълкуванията им от почти всякакво значение. Някои казват, че под хляб се разбира хлябът на тайнството причастие; други посочват духовния хляб – Самия Христос, включително Евхаристията; а трети – учението на самия Христос. Подобни тълкувания като че ли се опровергават в най-голяма степен от думата „днес“, а също и от факта, че по времето, когато Христос е произнесъл думите Си, според евангелиста, тайнството причастие все още не е било установено (на Тайната вечеря).
Преводите „ежедневен“ хляб, „свръхестествен“ трябва да бъдат признати за напълно неточни.
Читателят ще види, че от горните тълкувания първото изглежда най-добро. То също така придава особен смисъл на думата “наш”, която, както се казва, въпреки че “не изглежда излишна”, е можело да бъде пропусната. Според нас, напротив, тя има значение, и то доста важно. Какъв хляб и с какво право можем да смятаме за “наш”? Разбира се, този, който е придобит с нашия труд. Но тъй като понятието за спечелен хляб е много разтегливо – един се труди много и придобива малко, друг се труди малко и придобива много – понятието за “наш”, т.е. спечелен, хляб се ограничава от думата “насъщен”, т.е. необходим за живота, и след това от думата “днес”. Добре е казано, че тук просто е посочена златната среда между бедността и богатството. Соломон се моли: “Не ми давай нито бедност, нито богатство; храни ме с насъщния хляб” (Прит. 30:8).