В гръцкия текст само думите са подредени по различен начин (спрямо руския превод, бел. пр.), но смисълът е същият. Тертулиан размества двете прошения в този стих, като след „да се свети Твоето име“ поставя „да бъде Твоята воля“ и т.н. Думите „както на небето, така и на земята“ могат да се отнасят до всяко от първите три прошения.
Сред екзегетите има много разсъждения относно думите „да дойде Твоето царство“. Какво Царство? Някои отнасят този израз към края на света и го разбират изключително в т.нар. есхатологичен смисъл, т.е. смятат, че тук Христос ни учи да се молим да се извърши по-бързо Страшният съд и да настъпи Божието Царство във „възкресението на праведните“, с погубването на злите хора и изобщо на всяко зло. Други оспорват това мнение и твърдят, че втората и третата молба са тясно свързани – Божията воля се изпълнява, когато дойде Божието царство, и, напротив, идването на Божието царство е необходимо условие за изпълнението на Божията воля. Но към третото прошение е добавено: „както на небето, така и на земята“. Следователно тук се говори за земно царство, за разлика от небесното царство. Очевидно е, че небесните отношения служат тук просто като образец за земни отношения, при това едновременни. Във всеки случай това е най-доброто обяснение. Едва ли Христос говори тук за далечното бъдеще в есхатологичен смисъл. Идването на Божието царство на земята е бавен процес, свързан с непрекъснатото усъвършенстване на човека като нравствено същество, в нравствения живот. Освен това евреите, на които Христос говори, познават продължението и развитието на Божието царство от предишната си история, в условията на постоянни провали и препятствия от страна на злото. Божието царство е върховенство на Бога, когато законите, дадени от Него, придобиват все по-голяма сила, значение и уважение сред хората. Този идеал е осъществим в този живот и Христос ни е научил да се молим за неговото осъществяване. Неговото осъществяване е свързано с молитвата да се свети Божието име.